04 ноем.

mief_steps_fb_webclicksВ рубриката „Моята голяма стъпка“ споделяме вдъхновяващите истории на възпитаници и студенти на Магистърска програма по иновации, предприемачество и финанси – съвместен продукт на ВУЗФ и The Business Institute. Програмата предоставя практично образование, основано на бизнес казуси, симулации и методологии от световни университети, директна връзка с бизнеса и среда от съмишленици.

Ако и вие сте готови за следващата си голяма стъпка, вземете стипендия и станете част от Магистратура по иновации, предприемачество и финанси. Разберете повече как тук.

Гордеем се с нашите студенти и възпитаници, които вече правят своите големи стъпки в личното и професионалното си развитие. Днес ви запознаваме с Биляна Петрова, която е управител на две собствени компании във Варна.

Биляна, сподели ни малко повече за идеята на собствените ти компании и предишния ти опит:

B PetrovaИдеята ми винаги е била чрез компаниите си да помагам на хората да се фокусират върху това, в което са най-продуктивни. Нека мениджърите да мислят върху идеите си, да иновират и творят, а ние поемаме бумагите.

Едната компаия най-общо казано предоставябизнес услуги катосчетоводно обслужване, финансов мениджмънт, кредитно посредничество и правни консултации. А другата компания управлява инвестиционни проектв сферата на разрешителната документация.  Например, ако искате да направите цех за шоколад и имате земя,  компанията поема целия разрешителен режим до моментът, в който се започне строителството.

Предишният ми опит се свързва с началото на развитието ВЕИ сектора в България. Първоначално като счетоводител, в последствие като финансов директор и на финала като “project developer” в холдинг, който съвместно с чуждестранни партньори притежаваше и управляваш двата най-големи проекта за производство на ел. енергия от вятърни паркове.

Работата беше безумно много, бяхме едни от първите, създавахме историята на сектора. И то в сектор, който макар и държавно регулиран се развиваше в “безтегловност”, учихме се в движение, правихме регулацията в сектора и работихме за кауза. Това бяха едни от най-динамичните и хубави 10 г., които съм имала.

Кога за последно излезе от зоната си на комфорт и до какво доведе това? Не съм типичният счетоводител, който хората си представят. Дори и когато конкретната задача е да обслужим счетоводно даден клиент, винаги гледам през призмата по-скоро на мениджър или поне финансов директор, отколкото на счетоводителя регистратор на документи.

Желанието ни е да прадлагаме идеи и решения, оптимизиране на процеси, а не да сме пасивни регистратори. Постоянно учимза бизнесите на клиентите си – така започнах аз преди време, така мотивирам и сега служителите си.
Да излизаш често от зоната на комфорта според мен е начина да оцелееш в България.

Спомням си, че преди години се обади клиент, който искаше да ни наеме за проект, чието естество ми беше непознато. Приех телефонен разговор, разбрах за какво става въпрос, обясних, че в следващите 3-4 дни съм много заета, но в началото на следващата седмица ще мога да говоря с него по същество.

За следващите няколко дни бях проучила нормативната база по казуса, бях се видяла с колеги, които са имали сходни казуси, консултирала се бях с експерти в дадената област и в началото на седмицата вече бях почти експерт.

Никога не съм успявала да правя едно и също нещо дълго време – дори и да е носило печалби. Ако е доходоносно – подвъзлагам го на колега от екипа, за да може да продължим да получаваме приходи, а аз се “местя” към нещо друго.

Сега съм на вълна био земеделие – ако всичко се нареди скоро ще бъда горд собственик на био градина. Приключението е голямо – има си от всичко – документи, банки, държавата за партньор, земя и не малко земеделие. Първите са ми познати – последното е “в процес на разучаване.

Какви знания и умения ти помагат най-много в ежедневните успехи? Идеята, че никога не знаеш достатъчно, но в позицията на “пълната наполовина чаша” т.е. знаеш достатъчно да започнеш и да учиш в движение. И може би това, че не спирам, независимо колко е трудно.

Коя е твоята голяма стъпка, в която магистратурата ти помогна? Аз влязох в магистратурата след като има бакалавърска и магистърска степен в България и MBA от английски университет. Магистратурата беше от една страна обобщение на всичкото бизнес знание в главата ми, а от друга ми даде нов поглед върху процеси, които интуитивно познавах и правех. Поучих нещо като завършеност.

Какво ще кажеш на хората, които смятат, че предприемач не се учи, а се става? Не знам дали се учи или се става. Знам, че дори и да имаш заложби или талант за нещо в живота – то само това не е достатъчно. Малцина са тези успели само защото са имали късмет или талант.Трябват ти знания и много усилия.

Чела съм за много хора с невероятни идеи, но без познания за бизнес материята, които или не са успели да направят нищо съществено с идеята си или някой ги е изпреварил или присвоил идеята им.

Как ще обясниш на баба си какво е иновация? Каквото и да кажа на баба ми тя най-вероятно ще каже, че това са “модерни измишльотини”,  но тя е човек с мнение, което трудно се оборва.
Иначе бих й казала, че с помощта на иновацията човешкия живот се улеснява.

Заслужава ли си инвестиция в образованието и защо? 
Знанията са нещо, в което ако влагаш време, енергия и ресурс, става непреходно богатство. Дават ти увереност, свобода на действие и перспектива. В последно време си мисля, че ни е нужна перспектива. Виждаш ли перспектива – останалото е труд.